СЖИВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; сживèя се, -èеш се, мин. св. сживя̀х се, прич. мин. св. деят. сживя̀л се, -а се, -о се, мн. сживèли се, св., непрех. Остар. С предл. с. 1. Сближавам се с някого или нещо или се приобщавам към някого или нещо. – Кога се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед. Н. Райнов, БЛ, 189-190. „Тя се чувствува там изоставена. Ще се върна, за да ѝ помогна да се сживее с хората...“ П. Славински, ПХ, 68. Това [местното] население и по език, и по нрави е стояло значително далеч от новите пришълци. Славяните поради това не са могли да се сживеят с него и са били принудени да живеят отделно, затворени в себе си. Род., 1941, кн. 3, 37. Нушич бил родом от цинцарското село Магарево при Битоля и постепенно се е приобщил към сръбската култура. Но все не е могъл напълно да се сживее със сръбския дух. ОП, 1930, бр. 11, 158. ● Обр. Паисий [Хилендарски] ни се представя първо като много внимателен читател. Той чете вглъбено. Сживява се с творбата, усеща пълното ѝ внушение. Д. Косев и др., ПХ, 337.
2. Приспособявам се към някого или към нещо, свиквам с нещо. Старецът заоглежда някак умилно стаята със светлосините си очи и мечтателно се усмихваше. Знаете, сживял съм се с всичко тук. П. Славински, ПЩ, 106. На самите тях – макар близки роднини, е било трудно да се сживеят с мисълта, че не трябва да имат отделен сандък с премени. Възр., 1931, кн. 8, 252. Това определение на писането е така популярно, ние толкова сме се сживели с него, че никому не иде на ум да го критикува или отрече. ПП, 1928, кн. 3-4, 123.